До безкрайния дъжд, встрани от полето, полицията и местните жители са се събрали. Режисьорът Пон Джун-хо започва 'Спомен за убийство' точно в тази кална ситуация. Докато холивудските трилъри за серийни убийства като 'Зодиак' или 'Седем' започват в тъмнината на града, 'Спомен за убийство' започва под слънцето на корейското село, но на място, покрито с неизтриваема кал.
Селският детектив Пак Ду-ман (Сонг Кан-хо) се изправя пред първото тяло в атмосфера, която наподобява пазар, където деца играят и зрители се разхождат, въпреки че е мястото на престъплението. Това е сцена, която би накарала научния екип от 'CSI' или 'Криминален ум' да припадне. Женското тяло е жестоко обезобразено и оставено в полето, а детективите стъпват безразборно по полето, оставяйки следи. Вместо научно разследване, селският детектив е изпълнен с увереност, че ще хване убиеца с 'интуиция', 'поглед' и 'местни слухове'. Главният герой в този селски свят е именно Пак Ду-ман.
Пак Ду-ман вика на свидетелите да 'открият очите си', вместо да използва хипноза на 'профайлера', и нанася удари и насилие на хората, които смята за заподозрени. За него разследването не е логично профилиране, а 'талант да избираш хора с лоши маниери'. Това е странна смесица от комедия и трагедия, подобна на инспектор Клюзо от 'Розовата пантера', който се заема с реално убийство.
До него е колегата детектив Чо Йонг-гу (Ким Рьоха), който упражнява още по-първично насилие. Изтезанията и принуждаването на фалшиви признания са обичайни средства за тях. Ако сцените на изтезания от 'Борн' са преувеличени, полицейското насилие в 'Спомен за убийство' е толкова реалистично, че е дори по-неудобно. Въпреки това, те вярват, че са на 'страната на правдата'. До момента, в който в малкото селце не започват серийни убийства, тази вяра не е била поставяна под съмнение.
Но в дъждовен ден, поредица от жестоки убийства на жени променя атмосферата. Вечер, когато определена песен звучи по радиото, жена в червено изчезва, а на следващия ден тялото ѝ е открито. Подобно на шифрованите писма от 'Зодиак', този модел е подписът на убиеца. Случаят постепенно разкрива структурата си, а селото потъва в страх, подобно на 'Съда на вещиците в Салем'.
Отгоре оказват натиск, а медиите се подиграват на некомпетентната полиция, като оценяват случая, както 'Empire' оценява филм. В този момент се появява Сео Тхе-юн (Ким Санг-гьон), изпратен от Сеул. Неговият метод на разследване е точно противоположен на този на Пак Ду-ман. Той блокира местопрестъплението с лента, акцентира на хипотези, логика и анализ на данни. Когато 'рационалността' от Сеул и 'интуитивното разследване' от провинцията се съберат под един покрив, напрежението в разследващия екип постепенно нараства.
Ду-ман и Тхе-юн първоначално не се доверяват един на друг. За Ду-ман, Тхе-юн е 'градски детектив, който само се прави на умен', подобно на Шелдън от 'Теорията на големия взрив', а за Тхе-юн, Ду-ман е просто 'селянин, който бие хора без доказателства', подобно на зомби от 'Живите мъртви'. Но серийните убийства не оставят място за гордостта на двамата.
Т bodies continue to be discovered, and the seemingly strong suspects repeatedly have alibis or leave only mentally unstable individuals like Raymond from 'Rain Man' behind. In the process, the police's violence and incompetence, as well as the atmosphere of the time, are starkly revealed. The dark roads, where even streetlights are insufficient, the railway cutting through factories, and the culture of escorting women home become survival strategies that fill the screen. If the New York of 'Taxi Driver' was a city of crime, the Hwaseong of 'Спомен за убийство' is a rural area where safety has disappeared.
As the serial murders continue, the anxiety within the police reaches a boiling point. Du-man becomes increasingly obsessed with his only weapon, the intuition that he can recognize someone just by looking at their face, while Tхе-юн struggles to maintain his composure but reveals cracks in the face of contradictory evidence and investigations. It feels as if all the characters in the film are floundering in a massive fog, like the black hole in 'Interstellar'.
The audience feels that someone might be the culprit, only to be thrown into confusion again by the next scene revealing a crumbling alibi. There is no clear twist like in 'The Usual Suspects', nor does it push moral dilemmas to the extreme like in 'Prisoners'. The investigation seems to be going in circles, but within that circle, there are always the tragically discarded bodies of the victims.
As the film progresses, it focuses on the inner changes of the two detectives, Пак Ду-ман and Сео Тхе-юн. Initially, they mock each other, but gradually they rush in one direction under the obsession of 'Maybe this guy is the one'. Just like Batman from 'The Dark Knight' chases the Joker, they chase the invisible culprit. Physical evidence is lacking, and scientific investigation is hindered by the limitations of the era, and that void is filled with the emotions and violence of the two.
In the scenes where they finally face 'one guy', the film raises all the tension it has built up at once. However, 'Спомен за убийство' не обещава катарзисно разрешение на 'Мръсния Хари' или перфектна справедливост на 'Мълчанието на агнетата'. Какво означава финалът и последният поглед, в крайна сметка остава въпрос за зрителите, които да обмислят, когато напускат театъра. Този последен поглед е толкова дълбоко отпечатан, колкото погледът на Рой Бати от 'Blade Runner' преди да умре.
Завършване на ястието с 'Бонгтейл', основано на истински събития
Качеството на 'Спомен за убийство' се състои в това, че, основавайки се на истински събития, продължава да натиска въпросите отвъд тях. В края на 80-те години, тежката тема на реално съществуващите серийни убийства в Hwaseong, Пон Джун-хо я превежда не като просто възпроизвеждане или провокативен трилър, а като 'историческа драма и човешка драма'.
Пространството на селото в филма е образ, подобен на задните улички на съвременната корейска история. В края на военната диктатура, полицията, която все още не е напълно пронизана от вятъра на демокрацията, практиките на разследване с недостатъчно понятие за човешки права и социалната атмосфера, която е безразлична към проблемите на сексуалното насилие и безопасността на жените, естествено се отразяват. Докато 'Mad Men' отразява сексуалната дискриминация в Америка през 60-те години, 'Спомен за убийство' отразява безразличието към безопасността на жените в Корея през 80-те години. Филмът не критикува тези елементи директно, а показва атмосферата на времето, оставяйки на зрителите да преценят.
Силата на режисурата блести в детайлите. Сцени като дъждовните полета, димът, излизащ от комините на фабриките, и тревожността, пронизваща между учениците, заминаващи на екскурзия, не са просто фон, а механизми за регулиране на емоционалния тон. Настройката, че всяка нощ, когато се случва инцидент, вали дъжд, е символична в жанрово отношение, подобно на постоянния дъжд в 'Blade Runner', и в реалността функционира като елемент, който измива доказателствата.
Сцените, в които детективите претърсват местопрестъплението, изглеждат като безнадеждни усилия да преследват 'истината, която вече се изтрива'. Подобно на Сизиф, който бута камъка нагоре, детективите преследват изчезващите доказателства. Това време и пространство не остава само 'стара история' за съвременните зрители. То напомня за сенките на корейското общество, които все още съществуват. Докато 'Паразит' се занимава с настоящите класови проблеми, 'Спомен за убийство' разглежда проблемите на системата от миналото. И това минало все още е в процес на развитие.
Играта на актьорите не е преувеличена, когато се казва, че е на ниво 'Даниел Дей-Луис'. Пак Ду-ман, изигран от Сонг Кан-хо, в началото е смешен, като некомпетентния селски детектив, подобен на инспектор Клюзо от 'Розовата пантера', но с времето носи тежестта на трагедията, произтичаща от неговата некомпетентност. Неговият поглед е напълно различен в началото и в края на филма.
Спокойният поглед в началото се превръща в бездната на страх, самообвинение, гняв и безнадеждност в края. Подобно на Травис Бикъл от 'Таксиметров шофьор', който постепенно потъва в лудост, Пак Ду-ман също попада в блатото на обсесията. Сео Тхе-юн, изигран от Ким Санг-гьон, се появява като пример за 'студеност' от Сеул, но в крайна сметка е погълнат от случая. Ако Бенедикт Къмбърбач от 'Шерлок' гледа на случая, блокирайки емоциите си, Сео Тхе-юн на Ким Санг-гьон потиска емоциите си, но в крайна сметка избухва.
Когато лицето, което е потискало емоциите, в един момент избухне от неуправляем гняв, зрителят осъзнава, че този филм не е просто криминален трилър. Присъствието на второстепенните герои също е силно. Насилието и лоялността на детектив Чо Йонг-гу, тревожните изражения на съмнителните заподозрени, напомнят за 'лицето на времето' през целия филм.
Една от причините, поради които това произведение е обичано от публиката, е, че умело балансира между жанровото забавление и студенината на неразрешените случаи. Смешните сцени, комедийните пейзажи на селската полицейска станция, подобни на 'Brooklyn Nine-Nine', и селските диалози са подходящо разположени, предоставяйки на зрителите момент за отдих.
Но този смях не трае дълго. Скоро следващите тела и историите на жертвите, както и продължаващото разследване, превръщат усмивките на зрителите в чувство за вина. Тази ритмика създава уникалната атмосфера на 'Спомен за убийство'. Странно чувство, сякаш се давиш, докато се смееш. Докато 'Jojo Rabbit' смесва комедия и трагедия, 'Спомен за убийство' смесва слепи комедии и страх.
Още един важен аспект е, че филмът не предлага 'отговори'. Той не дава категоричен отговор на въпросите кой е убиецът, дали изборът на полицията е правилен и какво оставя този случай след себе си. Последната сцена, подобно на въртящия се топ от 'Inception', оставя въпрос за зрителите. Вместо това задава въпроси на всеки зрител.
"Наистина ли сме различни от онова време?", "Сега, по друг начин, не оставяме ли трагедията на някого?" - това са въпросите. Тази възможност прави филма такъв, че да не омръзва, дори при многократен преглед, подобно на 'Гражданин Кейн'. С времето и възрастта на зрителите, сцените и емоциите, които привлекат вниманието, се променят.
Страхотно, но донякъде горчиво
Ако зрителите търсят добре направен криминален трилър като 'Зодиак', 'Седем' или 'Тишината на агнетата', 'Спомен за убийство' е почти задължителен за гледане. Освен просто удоволствието от разгадаването на 'Кой е убиецът?', те ще вкусят и човешките образи и атмосферата на времето, разкрити в процеса на разследването. Процесът на наблюдение на пропуските между парчетата на пъзела е по-вълнуващ от самото подреждане на пъзела.
Също така, за тези, които искат да погледнат назад към миналото на корейското общество от малко по-различен ъгъл, този филм е силно препоръчителен. Вместо да се запознаят с края на 80-те години чрез учебници по история или документални филми като 'Искам да знам това', те ще се сблъскат с паметта на 'животната история', реализирана в селската полицейска станция, полето, фабриките и уличките. И в това те може да открият повтарящите се структурни проблеми и днес. Проблемите, които филмът засяга, като полицейската и съдебната система, безопасността на жените и начина на отразяване в медиите, са по-широки и по-дълбоки, отколкото си мислите.
Накрая, за зрителите, които се интересуват от човешката безпомощност и обсесия, както и от усилията да намерят смисъл в това, 'Спомен за убийство' ще остане дълго в паметта. След гледането на този филм, последната реплика и поглед на Пак Ду-ман вероятно ще останат в ума ви дълго време.
Този поглед е насочен не само към убиеца на неразрешеното дело, но може би и към нас извън екрана. Този филм безцеремонно, но настойчиво задава въпроса: "Какво направихме тогава и какво правим сега?" За тези, които искат да се изправят пред такъв въпрос, 'Спомен за убийство' остава валиден и ще продължи да бъде призован. През 2019 г. истинският убиец беше заловен, но въпросите, поставени от филма, все още чакат отговор.
