Под звездното небе, в евтин бар, смесени миризми на кръв и алкохол. В един момент, докато обслужва клиентите, Джонгсо Иджа осъзнава, че е мъжът, който някога ще бъде наречен 'Гуангма' и ще оцвети света в кръв. В момента, когато спомените от миналото нахлуват, времето, което е живял до сега, и времето, което ще прекара напред, се изкривяват. Нейвър Уебсериал на Юджинсонг 'Гуангма Хуейгъ' започва точно от тази точка. Какво може да направи лудият, който е обърнал света, когато се върне в момента преди да полудее? И може ли да се бори, за да не полудее отново, или този път ще накара света да полудее? Този въпрос пронизва цялото произведение.
Иджа вече е бил страхотен съществувал в първия си живот. Неподражаеми бойни умения, непредсказуемо лудост, и безброй безименни, които са загинали на върха на меча му. Но на края на този луд живот, това, което е спечелил, е по-близо до пустота, отколкото до победа. Колкото повече е разтърсил света, толкова повече е разбил себе си. Когато отново отвори очи, в ръцете му не е кръвясал меч, а маса с алкохол и бутилка. Той се е върнал в онези дни, когато е работил в малък бар, преди да стъпи сериозно в бойния свят. Когато чудовището, което се движеше само от сурови желания и омраза, отново получи почти обикновено тяло, произведението започва втория си живот с странно горчиво чувство за хумор.
Необикновеното 'преобразяване'
Но 'обикновеният живот' не трае дълго. Самото пространство на бара е дълбоко свързано с бойния свят. Повечето от клиентите, които идват да пият, са герои от бойния свят. Ученици на известни секти, убийци, които действат в сенките, и майстори, чиято принадлежност не може да бъде определена. Иджа, в тялото на Джонгсо, се грижи за тях, докато с чувството, натрупано в първия си живот, чете дъха и настроението на противника. Повтарящите се сцени, в които само по начина на говорене, походката и начина на пиене на алкохол може да се прецени какви бойни умения притежават, позволяват на читателя да наблюдава бойния свят през погледа на 'някой, който вече е полудял веднъж'.
Точката на гледна точка в този свят също е интересна. Това не е епоха, в която системата на известните секти и бойните стилове е завършена, а предишен хаос. Всеки от силите все още е заплетен, без име и форма, и границата между магията и праведността не е толкова ясна, колкото сега. Иджа отново попада в този преходен период. Държейки бъдещата посока, която само човек, живял до края на един живот, може да знае, той преминава между силите и героите, които току-що започват да се развиват. В този процес читателят наблюдава как той подготвя 'стандартната история', която по-късно ще стане 'формализирана история'.
Основният конфликт започва от вътрешната борба на Иджа. В първия си живот той е убил много хора, поддавайки се на лудостта, и в крайна сметка самият той е рухнал. След като се е върнал, той живее с тези спомени. Затова може да стане още по-жесток или, обратно, да се опита да се промени. Всъщност той все още е остър и жесток, но когато види хора с изкривени намерения, не може да ги убие толкова лесно, както преди. В миналото той е убивал без да мисли, но в този живот наблюдава и остава близо до тях. Дори знаейки, че те могат да го предадат, той все пак се ангажира по-дълбоко и изгражда отношения.
Враговете от предишния живот в този живот 'братя'?
Връзките между героите също са уникални. Около Иджа се събират странни майстори от магьосническите секти, проблемни гении от различни секти и отшелници, които са затворили сърцето си и само гледат планините и реките. Повечето от тях са свързани с Иджа в първия му живот или са преминали безименни. В този живот той отново се среща с тези хора. Вместо да извади меча си, той се опитва да ги насочи в нова посока. 'Трите бедствия', които един ден ще оставят голямо име в историята, също се появяват в тази история. В момента, когато трите бедствия, които разтърсват света, се появят, историята не е просто лична изкупление, а огромна точка на завой, която променя формата на света. Къде ще се събере този завой, е много по-вълнуващо да се провери, като се чете до края.
С напредването на произведението, борбата на Иджа надхвърля простата конфронтация. Той се изправя пред избора, който е направил в миналото, за да стане Гуангма, и каква е била атмосферата и структурата на епохата, която е направила този избор. Той не разглежда лудостта си просто като 'луд характер'. Лудостта може би е резултат от света, който е натиснал хората. Затова в този втори живот, докато убива враговете, той слуша историите на хората, които са станали врагове, и понякога ги спасява, за да ги привлече до себе си. Процесът, в който проблематичните герои се събират и образуват една сила, която ще промени историята на бъдещите поколения, е рядко дългосрочно проектиране в жанра на бойните изкуства.
Уникалната способност на героите да убеждават
Най-голямата сила на 'Гуангма Хуейгъ' не е просто, че е произведение за връщане назад. Той комбинира вече многократно използвания механизъм на връщане назад с персонажа 'луд', за да създаде напълно различен нюанс. Докато повечето герои, които се връщат назад, са близки до хладнокръвни стратеги, които без колебание изчисляват ефективност и печалба, Иджа е точно обратното. Той знае повече от всеки друг и вече е бил на върха на света, но все още лесно се поддава на емоции, избухва и прави странни действия. Но странно, именно тази импулсивност става огромна сила, която движи света.
Тази импулсивност, комбинирана с уникалния стил на Юджинсонг, създава убедителността на 'лудостта'. Монолозите на Иджа често са разпокъсани и безредни. В едно изречение той се ядосва, в следващото говори за пустота, а в следващото се чуди какво да яде. Диалозите и вътрешните монолози, които почти пренасят потока на съзнанието, продължават, но проблемът е, че тези разпокъсани мисли естествено се събират в един разказ с течение на времето. В началото, странните шеги, които са били хвърлени, в края на произведението получават ново значение, свързано с миналото на героя, и читателят осъзнава, че 'лудият' език всъщност е построен върху внимателен план.
Световната концепция също е доста амбициозна сред корейските уебсериали за бойни изкуства. Това произведение не се ограничава до записване на събития от определена епоха, а по-скоро показва произхода на настройки, които по-късно ще бъдат консумирани като 'очевидни предпоставки' в други произведения. Преди клишета като 'Гуфайбанд' и 'Джонгма Дайджън' да се утвърдят, се изобразява процесът, в който изборите и случайностите на някого се припокриват и се фиксират като 'константа'. Мястото, където клишета, които по-късно се появяват в други произведения за бойни изкуства, се чувстват като резултат от ефекта на пеперудата, оставен от Иджа и неговите близки, е чарът на това произведение. Колкото повече читателят е запознат с клишетата на бойните изкуства, толкова повече се смее и съчувства.
Описание на битките също е малко по-различно. Докато много уебсериали за бойни изкуства показват бойната сила, изброявайки етапи и числа като 'Кингон - Нейкон - Мечна техника', 'Гуангма Хуейгъ' почти не използва такива количествени редове. Кой е по-силен, не се определя от времето на обучение или името на нивото, а естествено се разкрива чрез настроението и психологическата война, контекста на битката. Преди Иджа да извади меча си, вече са се натрупали много думи, изрази и промени в атмосферата, така че когато действителната битка започне, само с няколко реда описание, превъзходството на героите става ясно. Затова битките се четат по-близо до емоциите и разказа, отколкото до техническите обяснения.
Но произведението не поддържа винаги перфектен баланс. Поради значителната дължина на произведението, в по-късните части мащабът се увеличава, но разказите на второстепенните герои, изградени с много усилия в началото, стават малко размити. Персонажи с различни рани и желания оставят силно впечатление в началото, но в последната голяма сцена, те понякога оставят впечатление, че отстъпват на заден план. Структурата, в която разказът се събира около главния герой и 'Трите бедствия', е убедителна, но определено остава разочарование, че някои от героите, на които читателят е отделил внимание, не получават достатъчно завършване.
Още една бариера е свързана с познаването на жанровата граматика. Това произведение не е особено любезно към начинаещите в бойните изкуства. То започва с предпоставката, че споделя известна степен на терминология и чувствителност, които многократно се появяват в корейските уебсериали за бойни изкуства, като 'Гуфайбанд', 'Магия' и 'Джонгма Дайджън'. Затова, ако читателят за първи път се сблъсква с бойните изкуства, може да отнеме известно време, за да разбере защо светът функционира по този начин и защо хората приемат тези ценности за очевидни. Обратно, читателите, които вече са прочели много уебсериали за бойни изкуства, ще изпитат силно удоволствие само от наблюдаването на процеса, в който символите, използвани в предишните произведения, се раждат един по един.
Въпреки това, причината 'Гуангма Хуейгъ' да бъде обсъждана от много читатели за дълго време е, че в крайна сметка героите притежават човешка привлекателност. Главният герой, разбира се, и хората, които стават съюзници, след като се срещнат с него, и дори мимолетните персонажи, имат свои собствени истории и желания. Някои се събират около Гуангма, за да оцелеят, други, за да се извинят на себе си, а трети просто защото изглежда интересно. Процесът, в който те се смеят, борят се, предават и помиряват, рисува достатъчно убедителен човешки образ, дори без жанровите украшения на бойните изкуства. Затова истинското удоволствие от тази история не е толкова в пътуването към 'най-силния в света', а в наблюдаването на процеса, в който един човек, който е полудял веднъж, отново застава сред хората.
Тази новела ще дойде тежко на всеки, който е имал поне веднъж 'мечта, от която е избягал'. Независимо дали става въпрос за учене, спорт или ежедневие, ако имате спомени, в които не сте могли да продължите до края, сцените, в които Иджа се сблъсква с миналото, ще ви се сторят близки. Ще направите ли същия избор, ако се върнете, или ще поемете по малко различен път? Докато прелиствате страниците с този въпрос, ще откриете, че опитвате малка помирение с вашето минало.
Ако сте човек, който лесно се уморява от отношения и света, можете да получите странно утешение чрез 'лудия хумор' на това произведение. Поглеждайки за малко по-леко на света, дори и с тежест в сърцето, опитът да наблюдавате героите, които каквото и да е, продължават да живеят, дава по-голямо освобождение, отколкото очаквате. Ще преживеете моменти, в които се смеете, а след това се чувствате засегнати от едно изречение, и в средата на кръвопролитна битка, очите ви ще се напълнят с сълзи. За читателите, които искат да преминат през тези емоционални вълни, 'Гуангма Хуейгъ' определено ще остане незабравимо четиво.
